Иван Троев, 19 г., е роден в Лондон в семейството на Теодор Троев, журналист, кореспондент на в. “Financial Times” и автор на книги за ветроходни пътешествия и експедиции, и Мария Йорева, журналистка и екс-шампион на България по уиндсърфинг. В момента Иван живее в Нова Зеландия и в последните две години активно участва като доброволец в Африка в програми, свързани с оцеляването на лъвовете. Неотдавна негова статия на тази тема бе акцент на корицата на популярното британско списание “Real Travel”, както и водеща тема на списание “Travel Digest” в Нова Зеландия.

Разхождам се сред африканския шубрак в Зимбабве. Нося дървена пръчка и собствения си разум, които биха ми послужили за предпазване от гневни бикове или някои други от многобройните африкански хищници, търсещи закуска, ако решат да ме нападат.

На петнадесет метра пред мен лежат три млади лъва: два мъжки и един женски. Това са мързелуващи в горещия африкански обеден ден лъвове, излегнали се на припек. Със сигурност знам, че са способни да ме умъртвят с един неточен удар на големите си лапи. Поради тази причина знам, че трябва да съм много внимателен.

Един от мъжките бавно се обръща и ме поглежда с премрежени очи. Отвръщам му с усмивка. Лъвът става и бавно се запътва към мен, облизвайки се. Извиквам:„Здравей, Цаво, моето момче!“ Той идва до мен и започва да се гали. След това ляга до мен и продължава блажения си сън.

Както може би сте предположили, Цаво не е обикновен лъв. Той е на 11 месеца и неговите брат и сестра, Тулани и Меги, са част от програмата за пускане на африкански лъвове в естествена среда. Цаво ме разглежда като възрастен член на своето стадо. Вярваме си и знам, че той никога няма да ме нарани нарочно. Цаво и неговите брат и сестра ще бъдат пуснати на свобода. Те ще трябва да се защитават и да оцеляват. Затова е важно да се научат да ловуват сами и да преследват плячката си, докато са млади.

За втори път съм доброволец в Antelope Park, едно от малкото места в света, където можеш да се разхождаш свободно сред истински лъвове. Antelope Park е резерват от 1214 хектара, който се намира в сърцето на централно Зимбабве, в близост до малкото градче Гуеру. Доброволците и гостите могат да съпътстват лъвове на възраст до 18 месеца срещу заплащане по време на двете им дневни разходки. Тогава посетителите опознават естествения им начин на живот, ловната им практика, гледат как преследват различни видове дивеч. Бях доста скептичен и предпазлив, когато посетих Зимбабве за първи път. Бързо обаче разбрах, че прочетеното в медиите не е вярно и  че това е много гостоприемно и безопасно място, с изключително приятелски настроени  местни жители.

Antelope Park е дом на African Lion & Environmental Research Trust (ALERT), организация, посветена на опазването на лъвовете. Африканският лъв е в голяма опасност, броят на животните бързо намалява и има реална възможност видът да изчезне след 20-30 години. През 1970 г. е имало 250 000 лъвове. През 1990 г. – 100 000. Последното проучване за популацията на лъвове, направено през 2002 г., показва шокиращо число: лъвовете на африканския континент са под 23 000.

ALERT се надява да защити останалите популации от диви животни, както и да подкрепи връщането на развъдени в резервати новородени обратно в природата.

За първи път лъвовете ме заинтригуваха, след като гледах документалния филм „Кристиян Лъва“. В него се разказва за двама млади австралийци Джон и Ейс, които през 1969 г. откриват малък лъв, затворен в клетка, в Harrods в Лондон. Купуват го със спестените си пари и го отглеждат в апартамента си 10 месеца. Случайността ги среща с Джордж Адамсън, известен защитник на лъвовете, който се занимава с адаптирането на пленени лъвове към естествената им среда. След неколкомесечни преговори с кенийското правителство Кристиян е изпратен обратно в Африка и под грижата на Джордж Адамсън заживява сред природата. Година по-късно Джон и Ейс отиват в Кения да видят своя приятел. Адамсън ги предупредждава, че Кристиян може да не ги познае след дългата раздяла. Виждат го да се излежава на огромен камък  край лагера, приближават, той ги поглежда колебливо. Когато го извикват по име, Кристиян се втурва срещу тях с разтворена паст, но, познал старите си приятели, започва да скача от радост и да ги ближе.

Този филм ме трогна и ме накара да осъзная, че лъвовете са интелигентни и чувствителни същества, способни на грижа и любов един към друг. Пожелах да науча повече за тях и започнах да ровя из интернет. Информацията, която намерих, ме шокира: техният брой вече е под 20 000. Почувствах нужда да помогна за опазването им.

Сърфирайки из интернет, попаднах на уеб-страницата African Impact, която предлагаше различни места в Африка, където хората могат да отидат като доброволци. Установих, че се занимават с опазването на лъвовете. Това ме въодушеви страхотно. Осъзнах, че мечтата ми е да се занимавам с опазване на царя на природата. За втори път отивах като доброволец в Antelope Park. Пак пристигнах през декември, по време на дъждовния сезон в Африка. Всеки ден вали, а небето се раздира от гръмотевици.

Типичният ми ден като доброволец в резервата започва на разсъмване, към 06.30 ч. Тогава изкарвам малките лъвчета, придружен от треньори на лъвове, които работят в парка. В момента разхождам Цаво, Тулани, Меги, Дамиси и Дакия. Цаво е доминиращият брат. Той е един от най-приятелски настроените към хората лъвове. Тулани е малко срамежлив и дистанциран, обича да се отделя от стадото. Меги е най-игривата от трите и обича да се бори с братята си.

„Иване, пази се“, ми извиква Джабулани, един от треньорите. Тулани е зад мен, втренчено ме гледа и е готов да ми се нахвърли. Успокоявам го. Оставяме кутретата да си играят за известно време, след което се запътваме обратно към клетките им. Времето става хладно и започва да ръми. Лъвчетата стават доста активни, започват да бягат наоколо. Отново чувам:„Иване, пази се!“ Меги бяга с пълна скорост към мен. Ако не се бях обърнал към нея, можеше да ме нападне. Тя започва да подскача около мен, гледайки ме гневно. Поглеждам я и аз и извиквам: „Не си го помисляй!“. Тя се отказва.

Второто ми задължение за деня  е в центъра на парка, където живеят около 8 възрастни лъва. Те ще бъдат пуснати скоро на свобода. Обикновено помагам с почистването на клетките им: изнасям кокалите, давам им вода. Преди да вляза, трябва да ги изведем в по-малка клетка. Понякога това е по-трудно, отколкото звучи, защото лъвовете не искат да мръднат. Тогава трябва да ги залъгваме с парче месо.

От време на време помагам на управителя с храненето на лъвовете. Това включва разфасоване на крава (не е за хора със слаби сърца!).Когато приключа чистенето и храненето, мога да отида при любимите си лъвове. След като ги нагледам, ми се налага да напръскам няколко срещу бълхи.

Слънцето започва да залязва и още един ден от моето приключение си отива. Вечерям, обсъждам с други доброволци изминалия ден и отивам да спя. Дълбокият рев на лъвовете в далечината ми помага да се унеса и прониква в съня ми.

Твърдо съм решен да посветя живота си на борбата с изчезването на лъвовете, да науча повече за тяхното поведение и дори един ден да имам лъв за приятел. The African Lion & Environmental Research Trust се нуждае от помощ. Ако тази история ви е заинтригувала, станете доброволец в Antelope Park.

Според мeн просто не си струва да се живее в свят без лъвове!

www.africanimpact.com (за доброволци)

www.lionalert.org

www.antelopepark.co.zw